Неизвестно за известните: Империята „Хилтън“- да загубиш всичко и да възкръснеш от пепелта

През 1919 г. международната верига хотели и курорти, собственост на Hilton Worldwide Corporation, отпразнува своята 100-годишнина. В наши дни марката включва повече от 5000 хотела и курорти по целия свят. Но малко хора знаят, че всичко започва с малък хотел за работници от нефтените полета, а основателят на империята е провалилият се банкер Конрад Хилтън, който случайно попада в този бизнес. По време на Голямата депресия Хилтън напълно губи бизнеса си, но нито веднъж не си позволява да се откаже. Той не само успява да си върне веригата обратно, но и я прави една от най-големите в света. Тук ще научите как е създаден прототипът на съвременните хотели, как се появи системата за класификацията им със звезди, както и кой наследява Конрад Хилтън.

Първи опити в предприемачеството

Конрад Хилтън е роден на 25 декември 1887 г. в град Сан Антонио в американския щат Ню Мексико и е осмото дете в семейството. Баща му Август имигрира от Норвегия, а майка му Мари е от Германия. Първият бизнес на Август Хилтън е магазин за хранителни стоки, с печалбите от които той успява да купи част от правата върху въглищни мини. В същото време в семейството е прието, че децата помагат на по-възрастните, така че Конрад от малък работи като продавач в магазина на баща си.

През 1904 г. Август Хилтън продава правата си върху въглищните мини за 100 000 долара. Тази сделка трябва да осигури семейството за много години напред, тъй като това е внушителна за времето си сума. Обаче кризата от 1907 г. Нанася своите корекции и разрушава за една нощ плановете на семейство Хилтън. Банката, в която са спестяванията на фамилията, фалира. След това и бакалията не издържа дълго.

Но Хилтънови имат късмет. Те разполагат с петстайна къща близо до гарата. И на семейния съвет е решено да отворят нещо като пансион. Вече не е ясно кой пръв дава тази идея, но на 20-годишния Конрад е възложено да търси клиенти и той всяка вечер предлагал стаи на пътниците на близката гара. За чиста стая, вечеря и закуска гостите пащали само $1. Така семейство Хилтън успели да оцелеят. И скоро в живота им отново започнал сметъл период -уиверсалният магазин също възвърнал печалбите си.

Крахът на мечтите

Важно е да кажем, че Конрад, за да угоди на баща си, получил стабилно образование. Август искал всичките му деца да получат добро образование и изпраща Конрад във военно училище, но то скоро затваря, след като е пострадало тежко при пожар. След това той учи във Военната академия и Минният институт. Вярно е, че Конрад не е започнал работа като минен инженер - мечтаел е да направи кариера във финансовата сфера. След института младият Конрад се връща в къщата на родителите си и отново започна да помага на баща си в семейното предприятие.

Приходите от малкия хотел скоро позволили на сем. Хилтън да стъпи на краката си и дори да възстановят магазина - всичко се върна към нормалното русло. Членовете на семейството се стремят да се държат заедно, всички са обсебени от идеята за постигане на богатство и слава. Скоро Август е избран в долната камара на законодателния орган на щата Ню Мексико и взима Конрад за свой помощник.

В опит да реализира една своя детска мечта, през 1916 г. Конрад се опитва да създаде собствена банка в Сан Антонио. Но поради малкия брой клиенти нерентабилната банка трябва да бъде затворена. И това може да се приеме за първото поражение на Конрад Хилтън във финансовата сфера.

Случайност, която поражда идеята

През 1917 г. Конрад се записва доброволец на фронта. В света вече трета година бушува Първата световна война. Конрад Хилтън воюва в Европа със звание втори лейтенант на индентанската служба, което отговаря на нещо като днешното младши лейтенант. През 1919 г. Конрад се завръща в родината си с чин лейтенант, но у дома го очаква тъжна новина - баща му загива в автомобилна катастрофа. И животът на Хилтън рязко и драматично се променя.

Конрад е убеден - трябва да се върнете към предприемачеството. По-точно във финансовите структури, защото по време на службата си той не може да забрави идеята за собствена банка. Въпреки факта, че първата му банка се е провалила, той все пак успява да спести 5000 долара. С тези пари решава да започне всичко отначало. Конрад Хилтън отива в град Сиско (Тексас), където намира малка банка. Вярно, да се договори със собственика ѝ, така и не успял, защото постоянно вдигал цената.

В търсене на квартира за нощувка Конрад Хилтън се озовал в местния хотел Mobley. Неуспелият банкер останал поразен от струпващите се във фоайето хора, които буквално се биели за свободните стаи. „Тълпите от клиенти са истинската мечта на всеки бизнесмен“, помислил си Хилтън в този момент. Но собственикът на хотела изобщо не бил доволен от такава суматоха. Така че се оказало, че той не е против да продаде своя 60-стаен хотел Mobley. Тази случка дава на Конрад Хилтън нова идея, а на света – бизнес империя.

Собственикът на хотела иска да получи за него 50 хиляди долара. Конрад Хилтън обаче внимателно проучил реалното положение на нещата и собственикът се съгласил да намали цената с 10 хиляди долара. Младият бизнесмен нямал такива пари, но близките му имали. След като взел назаем 15 000 долара от роднини и си осигурил заем от 20 000 долара, Хилтън се хваща за работа.  Сега вече всичко зависи от самия Конрад.

Ръст на империята

Още преди сделката Конрад решил да проучи основно какво представлява хотелът. Той можел с часове да седи във фоайето, за да види какво харесват и какво не харесват клиентите, да инспектира стаите, да общува с клиентите. Когато Mobley става негова собственост, Хилтън вече знае за него дори повече от персонала.

Клиентите на Mobley са предимно работници от близките нефтени полета, които наемат стаи само за спане срещу 1 до 2,50 долара на вечер. Първото нещо, което Конрад прави, е да увеличи броя на леглата, за да премахне буйстващата тълпа, която търси подслон през нощта.

Тогава му хрумва, че посетителите се нуждаят от нещо, което да ги занимава, за предпочитане и за тяхна изгода. Така той поставя няколко витрини около колоните във фоайето, в които се продават всякаква дреболия - от вестници и списания до четки за дрехи и паста за зъби. По-късно Хилтън каза, че всяка колона във фоайето му е донесла 8000 долара.

И ако Конрад Хилтън не успява с банките, то нещата в хотелския бизнес вървят добре. Година по-късно Хилтън купува още един хотел в град Форт Уърт, а след това още два по-малки хотела. До 1924 г. Конрад Хилтън разполага с 350 стаи и достатъчно пари, за да построи от нулата първия си хотел. Точно година по-късно в империята се появява Dallas Hilton  - хотел с 325 стаи. Интересното е, че стаите в него не са много по-скъпи от тези в първия Мобли - 1,5 и 3 долара на вечер. След това събитие бизнесът на Хилтън започна бързо да набира скорост – Конрад отваря в Тексас по един хотел всяка година.

Иронията на съдбата

През 1929 г. На Конрад Хилтън е предложен проект за хотел, който за времето си е един от най-скъпите в САЩ, с бюджет около 1,7 млн. долара. Не е предопределено обаче плановете да се слъднат. Скоро фондовата борса се срива и започва нова вълна на кризата. Предприемачът посрещна тези събития с неизпратен заем. Конрад Хилтън няма с какво да плаща на служителите си. Те живеят в хотела и продължават да работят, само защото Конрад е обещал да оправи ситуацията. Обещал, но не успял. В резултат на това, Хилтън загубил собствеността върху компанията си. Това е пълна катастрофа.

По ирония на съдбата същата криза, която отнема бизнтеса на Конрад Хилтън, в крайна сметка му помага да си върне империята. Новите собственици са слабо запознати с хотелиерския бизнес и наемат Хилтън като мениджър в неговите някогашни собствени хотели. С течение на времето хотелският бизнес става нерентабилен и новите собственици на империята Хилтън се опитват да се отърват от покупките си. Новият купувач е самият Конрад Хилтън. По това време познат банкер му предлага да инвестира в печеливш бизнес, свързан с петролни полета. Конрад, след известно колебание, решава да инвестира и реализира печалба, която е достатъчна, за да си върне три хотела. В продължение на петнадесет последователни години Конрад старателно изкупува хотели на конкурентите си и строи нови. Така постепенно Хилтън си възвръща изгубената империя.

Ентусиазираният бизнесмен

Започват основни промени в хилтъновите хотели. Във всички хотели клиентът е посрещан със стандартизиран набор от услуги. Всички покупки за деъността на хотелите се правят предварително, въз основа на анализ на търсенето от страна на киентите се взимат предвид предстоящите събития. Нито едно изискване на клиента не трябва да бъде изненада. И това е още една иновация.

В същото време се появява друга новост, която в бъдеще ще се превърне в индустриален стандарт – звездна система за определяне на спепента на лукс на даден хотел. Според легендата системата за оценка на годините на коняка е подтикнала Конрад към тази идея. Но има и друго мнение, че тази система не е измислена от Конрад Хилтън, защото ако беше така, тя щеше да е по-популярна в САЩ.

Самият Конрад скоро си спечели прозвището "ентусиазиран бизнесмен" заради неуморната си енергия в изучаването на конкурентите. Когато ще купува хотел, той лично проучва ситуацията. Например, наблюдава колко мъже и жени влизат и дали се усмихват, когато излизат от хотела, какъв е размерът на фоайето и дори колко крушки светят пред входа и колко от тях са изгорели.

Клиентът решава всичко

След края на Втората световна война оборотът на компанията му нараства толкова много, че през 1949 г. той успява да сбъдне мечтата на живота си - да купи най-луксозния хотел в Ню Йорк Waldorf-Astoria. Между другото, в Waldorf-Astoria за първи път въвеждат практиката на денонощно обслужване по стаите. През същата година първият Hilton отваря врати извън Съединените щати. Това е Caribe Hilton с 300 стаи в Пуерто Рико. През 1954 г. Конрад купува веригата Statler Hotels, основният му конкурент в технологичното оборудване. Хилтън плаща 111 милиона долара, а сделката тогава е най-голямото придобиване на недвижим имот в САЩ.

Растежът на компанията до голяма степен се дължи на най-важното правило на мрежата – ориентацията към клиента. Конрад Хилтън знае, че гостите най-вече се нуждаят от добро обслужване и модерен подход и им осигурява това във всяка страна по света. Конрад е сигурен, че всеки човек, богат или беден, известен или не, трябва да се чувства добре дошъл в хотела.

Благотворител и наставник

До началото на 60-те години „Hilton“ се превъръща в най-технологично напредналата хотелска верига в света и нейното разширяване е напълно  безпрепятствено. В средата на 60-те години новата идея на Конрад Хилтън е франчайзингът. Предприемачът е наясно, че името му е добре позната международна марка и можете да печелите пари от него. Цената на франчайза до днес е 5 милиона долара. Тази зона се управлява от дъщерно дружество на Hilton Inn.

До края на 60-те години Конрад има около 40 хотела в САЩ и още толкова извън тях. Hilton се превърнаха в нещо естествено за Лондон, Рим, Каракас и Барбадос. През 1964 г. Hilton разделя всички задгранични активи в Hilton Group, която оттогава държи правата върху марката Hilton извън Съединените щати и Мексико.

Конрад Хилтън се оттегля от ръководството на компанията през 1966 г. По това време той е на 78 години. Постът му е наследен от сина му Барън. Хилтън е председател на борда на директорите до последния момент от живота си. След като се пенсионира, Конрад става филантроп и започва да изнася лекции пред студенти. Освен това той създава католическа фондация, която носи неговото име.

През 1969 г. тръгва линията DoubleTree by Hilton, която включва хотели от висок клас, с инвестиця на марката във франчайз, както и няколко хотела, от собствеността на компанията.

Два пъти лишаване от наследство

Конрад Хилтън умира на 4 януари 1979 г. в Далас на 91 години. Той завещава цялото си състояние на фондация „Hilton“. Синът на Конрад - Барън е шокиран от решението на баща си и оспорва завещанието в продължение на 9 години. В резултат на това той успява да си върне контрола над конгломерата. През 2006 г. Hilton Corporation е обект на черен PR благодарение на поведението на внучката на Барън  - Парис Хилтън, която попадна в поредица от шумни скандали, сред които и проблеми с наркотиците. Уважаваната в САЩ фамилия Хилтън, са смразени, в очакване на реакцията на Барън. Скоро той обяви завещанието си, с което лишава Парис от наследството и след известно време го отнема и от останалата част от семейството. Скоро се появява информация, че хотелският бизнес ще бъде продаден на фонда Blackstone Group за 26 милиарда долара. През 2007 г., едновременно с преминаването на конгломерата към Blackstone Group, е сменен и ръководителят на компанията. Длъжността заема Кристофър Насета, който управлява компанията и до днес.

Конрад Хилтън оставя след себе си огромно състояние. Но това не е цялото му наследство. Хилтън изведе хотелския бизнес на ново ниво на развитие. За първи път в хотелите Hilton се появиха всички атрибути на модерен хотел -  стандартен набор от услуги, система от отстъпки, автоматични брави, инсталирани на вратите на стаите, климатици и много други.